Растителната Защита - Най-малкият разход в земеделското производство, но с ключово значение за крайните резултати!
Независимо при какви условия се отглеждат земеделските култури, важността на растителната защита не се променя, а с повишаване на интензификацията неизбежно , важността и се увеличава. Иновациите във фитофармацията направиха революция в земеделието и продължават да определят облика му в наши дни. Достатъчно е да си припомним какво направиха първите хербициди още в средата на миналия век, а в по-близко време как Clearfield технологията промени отглеждането на слънчоглед, като успя да контролира „бича“ по това време - неконтролируемият “бутрак”. С времето повечето важни вредители (плевели, болести и неприятели) бяха поставени под контрол, което намали загубите до невиждани нива и даде шанс на производителите да правят рентабилно земеделие. Примерите са много. Всички тези успехи бяха постигнати благодарение на компаниите разработчици (R&D), и възможностите им да откриват нови решения, превръщайки ги в качествени и ефикасни продукти за защита на растенията.
Фермерите познават силата на качеството, защото в критични ситуации избират само това което „ще свърши работа“ – професионалните решения.
В опазването на културите от вредители, няма знак за равенство между икономии и оптимизация на производството, и причината е, че вредителите са активен фактор, който изисква активна реакция.
Това означава да се извърви целия процес на взимане на решения и реакция – в точното време, с най-ефективното решение, при най-подходящите условия, и с необходимата реактивност и сила. Всеки процент спестен от качество в растителната защита има много по-силен негативен ефект, отколкото ако същият процент бъде спестен от друг разход.
Компромиси с качеството не решават проблеми, а имат обратен натрупващ се ефект - помагат на вредителите да са по-активни и да нанасят по-големи щети.
Качествена растителна защита и оптимизация на разходите
В световен мащаб, растителната защита има най-малък дял в разходите за производство на селскостопанска продукция – средно около 8-10%. Това важи и за България, където основно се отглеждат полски култури, а растителната защита формира около 5-7% от всички разходи, докато рентите върху земята съставляват около 25-35%, торовете 15-20%, семената 8-14%, обработките – над 10%, машини 10-15% и т.н. Микро торовете и биологичните продукти стимулиращи физиологията на растенията са неразделна част от земеделското производство, но не са част от растителната защита, нито структурно, нито като действие, независимо, че в голяма част от случаите се смесват с продукти за растителна защита и се използват заедно с тях при третиране на културите.
Всички разходи качват стойността си с времето, което се дължи основно на инфлационни процеси, но цените на фитофармацевтичните продукти са едни от най-стабилните, дори при възникване на форсмажорни обстоятелства. Докато през 2022 година цените на азотните торове скочиха с 400% заради критичната международната обстановка, продуктите за растителна защита регистрираха умерен ръст, независимо, че за производството им се използват природен газ и петрол, които са не само енергоизточници, а базови суровини в производствения процес.
С разходи за растителна защита от почти 6 €/дка при слънчогледа и почти 9 €/дка при пшеницата, България има едни от най-ниските нива на вложения в този сегмент. През последните 2 години се отчита задържане и дори намаляване на тези разходи, дължащо се основно на ценовата политика на компаниите доставчици и политиката им да стимулират използването на качествени продукти за растителна защита с което да осигурят по-голяма предвидимост и устойчивост в земеделието.
Оптимизирането на разходите в производството е важен процес, който изисква обоснован и рационален подход. При големи диспропорции в тежестта на отделните разходи, веднага възниква въпроса какво постигаме когато пестим от качествена растителна защита - най-малкия разход в производството. Решаваме ли проблеми или ги задълбочаваме?